Zhaklin - НeРаздяла

Никога не съм обичала да се сбогувам.
И много заобичах "Нераздяла".
Spotify - https://open.spotify.com/track/5AItMA...

Виновниците за това:

Zhaklin - Instagram: _zhaklin (Instagram: _zhaklin)

Music:
- Kamen -  https://instagram.com/kamenmakesmusic... (https://instagram.com/kamenmakesmusic...)
- Zhaklin -

Arrangement:
- Stefan Vuldobrev -
- Algoriddimm - https://instagram.com/algoriddimm?igs... (https://instagram.com/algoriddimm?igs...)

Music producer:
- Stefan Vuldobrev -

Mix&master:
- Algoriddimm - * monte music studio *

Китара:
- Konstantin Angelov - https://instagram.com/konstantinangel... (https://instagram.com/konstantinangel...)

Soprano Saxophone:
- Venci Trifonov - https://instagram.com/ventzi_tri?igsh... (https://instagram.com/ventzi_tri?igsh...)

Production crew:

Director&edit:
- Joro Peev - https://instagram.com/jawpains?igshid... (https://instagram.com/jawpains?igshid...)

Video Producer:
- Alex Genchev - https://instagram.com/alexsturshel?ig... (https://instagram.com/alexsturshel?ig...)

Camera&color:
- Ivan Ivanov - https://instagram.com/nanionaniov_stu... (https://instagram.com/nanionaniov_stu...)

Camera assistant:
- Боян Фераджиев - https://instagram.com/boyanferadjiev_... (https://instagram.com/boyanferadjiev_...)

Production assistant:  
-  Ivan Sokolov -

ART dep.:  
- Joro Peev

Styling&glam:
- Zhaklin -
- Joro Peev -

Special Thanks:

*Creative musical assistance -  Chris Makarov & July Slavchev

Konstantin Elenkov и село Левски!


Текст :
Zhaklin  
из  “Любов - магическа реалност” българска, любовна лирика.
/Богомил Райнов, Веселин Ханчев, Христо Радевски/

“За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм.
За даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм.
За думите понякога спестени
… за ласките, които не спести.
За силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилен ти.

Отиде си небето се разплака.
Скръбта наведе старите ели
и вятърът засвири сред букака.
С две думи, времето се развали.
Камината във стаята запуши
и скръб, и дим очите насълзи.
Стоя и със досада слушам
как псето срещу вятъра ръмжи.

Ние с теб сме две същества,
две крила
на една
накипяла
и ревнива душа.
Затова
аз не вярвам в нашата раздяла.

За туй, че бе на мое име кръстен.
За твоя лош и твоя хубав час.
На твоя малък пръст наместо пръстен,
горещите си устни слагам аз.

Отиде си небето се разплака
Скръбта наведе старите ели
и вятъра засвири сред букака.
С две думи времето се развали.
Камината във стаята запуши
и скръб и дим очите насълзи.
Стоя и със досада слушам
как псето срещу вятъра ръмжи.

Ние с теб сме две същества
две крила
на една
Накипяла и ревнива душа
затова
аз не вярвам в нашата НЕраздяла.”

И Бегбеде да помълчи...